Господи,  кажи защо бе тъй коварен към нейната съдба!
Защо по този начин живота ти и пропиля?
Защо тъй съдбата е решила по този път да тръгне тя?
Мими казваше се тя - чиста, искрена, добра.
Весела, радостна, засмяна, с усмивка на лице винаги посрещаше ни тя.
Защо тъй нелепо се получи, животът бе пред нея.
Тя бе едно прекрасно цвете.
Никога с нищо тя никой не е нагрубила,  винаги бе всеотдайна към всеки от нас.
Кой ще ни топли с усмивка, кой ще ни топли с добро сърце?
Мими я няма и това се усеща, но няма как това да променим.
Кажи ни сега, Господи, защо така постъпи, излъга ни, изневери, мечтите нейни ти погуби, като ни я взе от този свят.
Сега се молим, плачем и искаме да си я върнем, но вече прекалено късно е, нали?!
Защо ти ни взе нашата приятелка добра, тя бе мила и много добра, тя бе нашата по-голяма сестра, кажи ни сега кой ще радва нашите разбити сърца.
Но все пак ние винаги ще я помним, защото човек никога не умира, когато живее в сърцата на тези, които го обичат, а Мими винаги ще живее в нашите сърца!!!


Посветено на Мирослава Валериева Миронова от курортното градче Вършец

С обич: Радостина Димитрова