Вярвах ти сляпо преди,
заради теб забравих себе си...
А какво направи ти?!
Остави ме.
Забрави ме, отиде си, остави ме...
Раздадох себе си аз заради тебе,
но пак не стигна, за тебе малко бе...
Тръгвай си!
Коя си ти? Не можах да те позная,
пред мен стоиш, със яд крещиш "неблагодарен",
напротив, благодарен съм, че си отиваш!
И всичките лъжи със теб вземи!!!
Коя си ти?!? Не можах да те позная...
Пред мен стоиш, със яд крещиш "неблагодарен",
но знам, че някога пак ще се завърнеш...
При мен ще дойдеш, сълзи ще рониш.
Мразя се заради тебе!
Защото оставих да ме оплетеш
във твоите лъжи - от тях боли!
Забрави ме, отиде си, остави ме!
Раздадох себе си аз заради тебе,
но пак не стигна, за тебе малко бе!
Тръгвай си!!!
© Викторио Всички права запазени