Коя си ти?
/На Боян Петров - Съни/
Ей ти, защо си тъй прекрасна,
сурова, непристъпна, безпощадна?
Защо съм влюбен до полуда,
сърцето ми защо открадна?
Как искам в тебе огън да запаля,
а после да поема към небето.
Снагата ти кристална да погаля,
да те погледна за последен път в лицето.
- Ой странниче.. ./прошепна планината/,
та аз говоря с ветровете,
ти смъртен си, а аз хилядолетна,
във мене влюбени са само боговете.
- Човече, хей... защо си тъжен?
Спри за мъничко - Постой!
Обичам Смелите мъже
и в пазвата си давам им покой.
Ела щом ме желаеш, прегърни ме!
Но съм ревнива, запомни!
Ще ти приготвя бялата постеля
и ще сме вечни... само Аз и Ти.
Авт. Весо: 22. 05. 2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
