Коя съм
Сред тълпата от хора сама съм.
И отново питам себе си коя съм?
Защо съм още тук - при вас,
когато трябва да ме няма?
Всеки миг е болка!
Белязала душата ми с неяснота,
която търси своя дом.
А тук съм чужда - непозната,
играя роля на съдбата.
Нима животът ми ще мине
между тези няколко стени?
Не искам да съм тази,
която утре ще живее в лъжи!
И някой ден ще се пробуди посивяла,
ще знае вече, че е закъсняла.
За тази сцена, в която не е играла!
Време - спри! Почакай, само миг!
Да отида в своя дом!
А после ако искаш си върви,
но мен там ме остави!
Да мечтая! Да се нося по течението на реката.
Стихът ми да плува като лодка,
а с него и аз да оживявам,
да прелитам като птица,
която понякога спира и търси илюзията
на своя живот!
Течението всичко отнася!
Лодката е счупена!
Писмото - изгубено!
В киното и театъра
някои играят без думи,
но аз все още съм тук
при вас съм и питам коя съм?
Не виждате ли, не съм като вас!
Между тези стени съм окована!
И мечтите ми между пукнатините
на прозорците бавно умират!
Чезна в еднопосочна улица, знам пътя,
но въпреки всичко ме е страх
да не се изгубя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
