Blagoslava77
63 резултата
Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...
617
В тази стая, вече няма топлина. Днес съм сама!
И жадно те търся ! Искам да ти бъда близка...
Да те прегърна... Да заспивам с теб в нощта!
Но очите потъват в нощната мрачина.
И плачат, под нежните звуци на песента. ...
И жадно те търся ! Искам да ти бъда близка...
Да те прегърна... Да заспивам с теб в нощта!
Но очите потъват в нощната мрачина.
И плачат, под нежните звуци на песента. ...
803
2
За всички приятели. За истинските хора. За любовта по цялата земя. За живота. За всички вас!...
Земята ражда живот.
Всички хора сплотява.
Времето бавно минава.
В спомени за дните ни. ...
Земята ражда живот.
Всички хора сплотява.
Времето бавно минава.
В спомени за дните ни. ...
788
1
Слънцето изгрява в очите ми.
С нежност осветява дните ми.
С трепет нов изпълва ме с живот.
С ласки, дълго чакани и мечтани.
В тихото утро отново желани! ...
С нежност осветява дните ми.
С трепет нов изпълва ме с живот.
С ласки, дълго чакани и мечтани.
В тихото утро отново желани! ...
647
1
За теб ли днес всички говорят -
момчето, което ще помнят?
Как нощем брояло звездите,
потъвайки само в мечтите!
Годините бавно минават. ...
момчето, което ще помнят?
Как нощем брояло звездите,
потъвайки само в мечтите!
Годините бавно минават. ...
582
На пътя те срещнах.
Косите ти докоснах.
Потънах в мечти.
За мен си само Ти!
Но птиците отлитат ...
Косите ти докоснах.
Потънах в мечти.
За мен си само Ти!
Но птиците отлитат ...
875
2
Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...
702
2
Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
812
Обичах те! И те чаках любов!
Да се върнеш вечер уморен.
Но ти си бил от друга пленен!
Видях ви, на пътя да вървите.
И във скръб потънаха очите! ...
Да се върнеш вечер уморен.
Но ти си бил от друга пленен!
Видях ви, на пътя да вървите.
И във скръб потънаха очите! ...
476
Очите насълзени няма да те видят.
И образът ти никога не ще забравят.
Там на самотния бряг, край морето.
Остана едничко наранено сърцето!
Толкова исках... да си близо до мен! ...
И образът ти никога не ще забравят.
Там на самотния бряг, край морето.
Остана едничко наранено сърцето!
Толкова исках... да си близо до мен! ...
499
Слънцето озарява очите.
С топлина,изпълва дните.
С нежни ласки, гали косите.
Под ярко синьото небе.
Всичко в мен крещи: - Море! ...
С топлина,изпълва дните.
С нежни ласки, гали косите.
Под ярко синьото небе.
Всичко в мен крещи: - Море! ...
587
1
Може би са минали години...
Може би в някой друг живот...
Двама с теб, хванати за ръце.
На този единствен за нас път
сме били наистина щастливи... ...
Може би в някой друг живот...
Двама с теб, хванати за ръце.
На този единствен за нас път
сме били наистина щастливи... ...
502
2
Тишина
За последен път
докосвам косите ти.
Целувам все още
топлите ти устни. ...
За последен път
докосвам косите ти.
Целувам все още
топлите ти устни. ...
505
Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...
784
На гробището беше пълно с хора, които бяха дошли да изпратят покойния към вечния му дом.
Четирима от мъжете свалиха лъскавия ковчег с дървен обков и изписан със златни букви на земята.
Дъщерята на Дейвид, Кармен, се свлече в калта до ковчега и заплака неудържимо. Вятърът се блъскаше в лицето й, а ед ...
Четирима от мъжете свалиха лъскавия ковчег с дървен обков и изписан със златни букви на земята.
Дъщерята на Дейвид, Кармен, се свлече в калта до ковчега и заплака неудържимо. Вятърът се блъскаше в лицето й, а ед ...
616
По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана. ...
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана. ...
423
1
Нощта падаше, последен тежък проблясък осветяваше стихналите помещения.
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха ...
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха ...
632
В покоя избледняват спомени.
В тишината на отминалите дни.
Вечерта рисува изгубени мечти.
Нощта потъва в сънища.
Наистина ли сме били? ...
В тишината на отминалите дни.
Вечерта рисува изгубени мечти.
Нощта потъва в сънища.
Наистина ли сме били? ...
465
В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...
700
До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...
795
1
Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...
782
Реших да сляза в кафето на фирмата, преди да се кача при г-н Филипов. Ненавиждах да го наричам така, защото въпреки всичко той беше мой баща и дори да не му е приятно моето присъствие тук, то той трябваше да ме търпи, защото аз Антон Демиров бях единствен наследник на империята. И ако имаше други пл ...
689
Не помня от колко дълго не бях плакала...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...
616
Върнах се след толкова много години...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...
578
Отварям тефтерчето си и след цифрата"едно" и точката, изписвам едро буквата "Ф".
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...
666
Рамката на широко отворената врата опустява. Виждам как Поли тича по коридора и това е добре за нея, защото и сам не помня кога точно съм грабнал сребърен пепелник от бюрото и съм го запратил по нея с все сила. Трясъкът ме връща в действителността, рикоширали парченца кристал се забиват в лицето ми, ...
718
И все пак, сега ти не си ми най-големият проблем, казвам си аз, влизайки в десететажната сграда на баща ми, оценявана в момента на два милиона евро. Винаги сам съм си определял задачите. Коя е на първо място, коя е на второ и коя да оставя за утре. Защото въпреки безсънната нощ и бутилката "ЧИВЪРС", ...
581
При теб днес се завръщам!
С нежен трепет, земята прегръщам.
Тук, видях те за последно.
Обичах те, безрезервно.
С уханието на лавандула. ...
С нежен трепет, земята прегръщам.
Тук, видях те за последно.
Обичах те, безрезервно.
С уханието на лавандула. ...
499
Днес отново почувствах топлината.
Затанцувах този танц за теб.
Колко ли, любов има по земята?
И колко болка е събрана в душата?
Ти ли си?Познах те, в този свят. ...
Затанцувах този танц за теб.
Колко ли, любов има по земята?
И колко болка е събрана в душата?
Ти ли си?Познах те, в този свят. ...
440
-Мария,ти си болна,все още не си се излекувала,аз също искам той да е жив, но смъртта идва неочаквано, тя не пита кога трябва да напуснем този свят, съжалявам...
- Спри! Не продължавай, ти не си ме познавал достатъчно. Или, може да не си искал да ме опознаеш такава, каквато съм. Не разбирам как си м ...
- Спри! Не продължавай, ти не си ме познавал достатъчно. Или, може да не си искал да ме опознаеш такава, каквато съм. Не разбирам как си м ...
694
2
Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.
В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше
навсякъде, сякаш беше станал част от теб.
Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха
стойност или не... ...
В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше
навсякъде, сякаш беше станал част от теб.
Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха
стойност или не... ...
831
Но мога да спася любовта, която търсех по своя си начин и която вече я няма? Защо така лесно забравих Иво, който беше център на живота ми, когато наедряваха зърната на гърдите ми, когато вече земята усещаше стъпките ми на прохождаща жена? И защо едва сега разбирам колко много съм го обичала и все ощ ...
657
Изгубена във времето, в безкрайната
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта? ...
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта? ...
854
Изгубил съм контрол върху себе си, въпреки че гласът ми отново е спокоен и увереността ми се е върнала. Искам да видя този човек в краката си и вече нищо не може да ме спре.
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват ...
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват ...
622
Връщам се в коридора, но Елиза я няма. Втурвам се през широко отворената врата. Скачам през три стъпала надолу по стълбището, но от нея няма следа и на улицата, която оглеждам и в двете посоки. Не мога да повярвам, че така бързо успя да изчезне.
Качвам се в колата и нареждам на Филип да кара бързо к ...
Качвам се в колата и нареждам на Филип да кара бързо к ...
735
1
Днес е свободен ден. Вече окончателно решавам да го напусна. Не знам как ще реагира, но въпреки това съм готова да го направя. вземам празен лист хартия и го поставям пред мен. Дълго време не написвам нищо, сякаш набирам сили, за да направя тази първа крачка. Тази решителна крачка, която трябваше да ...
731
Силвия показваше забележителностите в София на Сесила и въпреки, че тя никога не беше идвала в тази страна, имаше странно то усещане, че тя я притегляше с някаква магическа сила, която я приканваше да стане.
До тях вървеше Костадин, Силвия се опитваше да обрисува и най-малките детайли на около.
-Вни ...
До тях вървеше Костадин, Силвия се опитваше да обрисува и най-малките детайли на около.
-Вни ...
600
2
Човек дава всичко от себе си за реализирането на своите мисли, но те сами по себе си достатъчни ли са за конкретни действия при осъществяването на една или друга идея? Не е ли разумът този, който тласка , който диктува и подпомага вземането на решения и като правило, съобразени с мисълта за утрешния ...
714
1
Симона ги погледна, след което рязко се отдръпна от мъртвеца, погледна ръцете си, които бяха изцапани с кръв, избърса ги от бялата си блуза, по която останаха червени петна. Очите й се втренчиха в Тони, опитваше се да запази самообладание, но Мария я изнервяше още повече, затова реши, че е време да ...
684
1
Понякога Мария стоеше изправена до прозореца и докато наблюдаваше преминаващите и забързани хора,които навлизаха в своето ежедневие,изпитваше силно желание да разкрие душата им,да вникне поне за малко в техния живот,за да опознае самата себе си.Имаше дни...Безкрайни дни,когато ненавиждаше всичко,кое ...
604
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
