13.04.2006 г., 10:38

Крачетата

1.4K 0 4

(от Хънти)

Земята се люлее под моите крака

не вярваш ли? Тогава

                                 обуй се и ела.

Хвани ме за ръката и нека да вървим.

            Където и да стигнем

                                  ще станем бързо дим.

Където и да спреме, където и да спим,

             и къща да строиме

                                 и покрив да редим,

ще срутят всичко `дите със своята стрела.

 Не чуваш ли? Звездите! Събуй се и ела.

 И нека боси влезем във нашата гора,

 тук всички ни познават! Събуй се и ела.

                         ---

                                   `98

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...