13.04.2006 г., 10:38

Крачетата

1.4K 0 4

(от Хънти)

Земята се люлее под моите крака

не вярваш ли? Тогава

                                 обуй се и ела.

Хвани ме за ръката и нека да вървим.

            Където и да стигнем

                                  ще станем бързо дим.

Където и да спреме, където и да спим,

             и къща да строиме

                                 и покрив да редим,

ще срутят всичко `дите със своята стрела.

 Не чуваш ли? Звездите! Събуй се и ела.

 И нека боси влезем във нашата гора,

 тук всички ни познават! Събуй се и ела.

                         ---

                                   `98

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...