13 апр. 2006 г., 10:38

Крачетата

1.4K 0 4

(от Хънти)

Земята се люлее под моите крака

не вярваш ли? Тогава

                                 обуй се и ела.

Хвани ме за ръката и нека да вървим.

            Където и да стигнем

                                  ще станем бързо дим.

Където и да спреме, където и да спим,

             и къща да строиме

                                 и покрив да редим,

ще срутят всичко `дите със своята стрела.

 Не чуваш ли? Звездите! Събуй се и ела.

 И нека боси влезем във нашата гора,

 тук всички ни познават! Събуй се и ела.

                         ---

                                   `98

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....