6.09.2013 г., 23:30

Крадци на страст

1.2K 0 4

     Крадци на страст

 

Не ме поглеждай с този поглед!

Спести ми ти поредното признание.

Недей да ми говориш с оправдания!

Спести ми всяко чувство.

 

Няма смисъл...

 

Не искам нищо. Нищо не очаквам.

Не ме заливай с твоите емоции!

В живота и на двама ни различно е,

избира всеки своите си опции. 

 

Забравяш за житейските си драми, 

отпускаш се в прегръдките-окови, 

макар да знаем - всичко ще е минало, 

веднага щом вратата се затвори.  

 

До следващата среща... Във очакване

на тази луда страст изпепеляваща

безмълвен всеки спомен ни говори, 

че е поредното изпращане. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна В Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Симпатиите са взаимни.
  • Да, вечен кръговрат на желанието, на жаждата...
    А и колко да е уморително? Само цял един човешки живот...
  • Благодаря!!!
    krchernev: Бях чела някъде за щастието. Беше написано простичко, но вярно. Ще цитирам по памет: "Щастието е въпрос на личен избор, то е в безсмислието, то е състояние на духа.Не трябва да го търсиш, а да го направиш, точно сега, а не утре... Защото в утрешният ден ще имаш възможността отново да го сътвориш." Поздрави.
    Anabell: Като вечен кръговрат. Поздрави.
    П.П. Прочетох някои твои творби (ако позволиш на "ти". Харесаха ми! Успех!
  • Харесах това откровение за страстта!Крадена или не - тя те кара да се чувстваш жив!Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...