6.03.2008 г., 18:20

Крадец

1K 0 6

Крадец си ти, крадец незнаен,

крадеш от мен и ден, и нощ,

крадеш, не искаш и да знаеш,

крадеш, крадеш - кога ще спреш?

 

Крадец си ти, но много странен,

крадеш усмивки и мечти,

крадеш съня ми непоканен,

крадеш, крадеш - кога ще спреш?

 

Крадеш, крадеш - кога ще спреш

в мислите ми тайничко да се промъкваш,

крадец си ти, какъв крадец -

най-ценното - сърцето ми отмъкна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, тези крадци...крадат, крадат, ама и вдъхновяват! Поздрав!
  • Много ми хареса стиха ти, Наталия.
    Аз на това му викам: свята кражба.
    Поздрави.

  • Прекрасен стих-усмихна ме!Много ми хареса!поздрав!
  • Абе... честно да си кажа - подозирам, че сърцето ти не е отмъкнато, а е подарено на крадеца...
    Хареса ми стиха ти, Наталия! Поздравления!
  • ''крадец си ти, какъв крадец -
    най-ценното - сърцето ми отмъкна!''
    Надявам се,че за добро ти го е открадналПоздрави за хубавото стихче!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...