Крадене на момък
Опасно стана да си момък днес,
да се навърташ даже по седенки.
Ще ви разправям - лани, хем нощес,
открадна ме мома - комшийка Пенка...
Тъй както към къшлата си вървях...
с eдна кобилица отзад ме цапна
и повече звездите не видях...
Събудих се у тях – увит в кревата.
Седи си на миндера и се смей,
а тя мома - и ячка, и чевръста.
и песен със гласеца меден пей,
и хвърля ми заглявките си пъстри.
- Харесах та, Иване, взех си та
и щеш, не щеш, привиквай – мой си вече.
На нивата със кончето ора,
килимчета продавам надалече.
Ако избягаш, бягаш от късмет...
Сърцето ми от пет махли избира.
И тъй полегнал си бая напет,
от окумуш мома – хаир ще видиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Хубава вечер!!!
