23.02.2012 г., 9:36

Край

595 0 0

Тъга и болка.
Болка и тъга.
Така се нижат дните ми печални,
пълни с обиди тежки.
Къде сгреших? 
Не зная.
С какво заслужих съдба такава?
И тоз живот печален, 
без щастие едничко.
Но стига.
Стига вече.
Ще захвърля тез дни печални надалече.
Стига с тази болка и тъга.
Днес ще сложа край 
на тоз живот печален
и ще почна нов -
изпълнен с щастие и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...