27.05.2007 г., 18:41

Крайпътен некролог на нежността

1.5K 0 15
По пресните ти стъпки
                       пресни рани
издирват като хрътки нежността.
Катран вали със капки като врани.
Със враните катранено пищя.

Кръвта ми е поредният ти номер
концлагерен на бялата ми китка.
Контейнери! Контейнери с бар-кодове,
отпадъчни от правото да искат.

По прясната ти диря
                            пресни ръбове
са крепостните сфери на греха.
Безсмъртна е присъдата - Разсъдък!!!
Крайпътен некролог на нежността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...