May 27, 2007, 6:41 PM

Крайпътен некролог на нежността

  Poetry
1.5K 0 15
По пресните ти стъпки
                       пресни рани
издирват като хрътки нежността.
Катран вали със капки като врани.
Със враните катранено пищя.

Кръвта ми е поредният ти номер
концлагерен на бялата ми китка.
Контейнери! Контейнери с бар-кодове,
отпадъчни от правото да искат.

По прясната ти диря
                            пресни ръбове
са крепостните сфери на греха.
Безсмъртна е присъдата - Разсъдък!!!
Крайпътен некролог на нежността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...