27.06.2015 г., 19:18

Крайъгълен камък

883 0 6

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК

 

Настръхнала болка съм -

обич клада!

Мъдрея.

Оставам хлапачка.

Бълбука и в стръмното жива вода.

Но изворът - спомен премачкан.

Порой ме залива.

И в пъкъла бях.

Що злоба човешка ме влече!

Във горестни песни омразата лях.

Горчилка без край.

Не изтече!

Налейте ми още!

Ще пия - на екс.

И дай Боже, да я допия!

От люта мътилка пияна -

нощес

Душата дано не затрия.

Мъгливо.

И болно.

Смразява ме пек!

А няма как.

Люшка съдбата!

Във бездна се лутам.

Осъмвам - Човек.

Крайъгълен камък - Душата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...