27.06.2015 г., 19:18 ч.
Крайъгълен камък
КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК
Настръхнала болка съм -
обич клада!
Мъдрея.
Оставам хлапачка.
Бълбука и в стръмното жива вода.
Но изворът - спомен премачкан.
Порой ме залива.
И в пъкъла бях.
Що злоба човешка ме влече!
Във горестни песни омразата лях.
Горчилка без край.
Не изтече!
Налейте ми още!
Ще пия - на екс.
И дай Боже, да я допия!
От люта мътилка пияна -
нощес
Душата дано не затрия.
Мъгливо.
И болно.
Смразява ме пек!
А няма как.
Люшка съдбата!
Във бездна се лутам.
Осъмвам - Човек.
Крайъгълен камък - Душата.
© Донка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Моите почитания!
-
Трогната съм - Белла, Стойна, Анастасия, Елица и Вики и Василка - благодаря за коментарите.Стоплихте душата ми. Нали затова пишем - да докосва...
-
Браво и от мен! Финалът е страшен!
-
Браво!
-
Още един много силен стих днес.
Поздравления! -
Много оригинална и интересна творба, Донка!Грабна ме още със старта:
"Настръхнала болка съм -
обич клада!
Мъдрея,
Оставам хлапачка.
Бълбука и в стръмното жива вода.
Но изворът спомен премачкан."
Много силна творба -от началото и включително с изключителнияя финал!
Поздрав, мило момиче! Аплодисменти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
