Jun 27, 2015, 7:18 PM

Крайъгълен камък 

  Poetry
644 0 6

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК

 

Настръхнала болка съм -

обич клада!

Мъдрея.

Оставам хлапачка.

Бълбука и в стръмното жива вода.

Но изворът - спомен премачкан.

Порой ме залива.

И в пъкъла бях.

Що злоба човешка ме влече!

Във горестни песни омразата лях.

Горчилка без край.

Не изтече!

Налейте ми още!

Ще пия - на екс.

И дай Боже, да я допия!

От люта мътилка пияна -

нощес

Душата дано не затрия.

Мъгливо.

И болно.

Смразява ме пек!

А няма как.

Люшка съдбата!

Във бездна се лутам.

Осъмвам - Човек.

Крайъгълен камък - Душата.

 

 

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моите почитания!
  • Трогната съм - Белла, Стойна, Анастасия, Елица и Вики и Василка - благодаря за коментарите.Стоплихте душата ми. Нали затова пишем - да докосва...
  • Браво и от мен! Финалът е страшен!
  • Браво!
  • Още един много силен стих днес.
    Поздравления!
  • Много оригинална и интересна творба, Донка!Грабна ме още със старта:
    "Настръхнала болка съм -
    обич клада!
    Мъдрея,
    Оставам хлапачка.
    Бълбука и в стръмното жива вода.
    Но изворът спомен премачкан."
    Много силна творба -от началото и включително с изключителнияя финал!
    Поздрав, мило момиче! Аплодисменти!
Random works
: ??:??