Крайъгълен камък
КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК
Настръхнала болка съм -
обич клада!
Мъдрея.
Оставам хлапачка.
Бълбука и в стръмното жива вода.
Но изворът - спомен премачкан.
Порой ме залива.
И в пъкъла бях.
Що злоба човешка ме влече!
Във горестни песни омразата лях.
Горчилка без край.
Не изтече!
Налейте ми още!
Ще пия - на екс.
И дай Боже, да я допия!
От люта мътилка пияна -
нощес
Душата дано не затрия.
Мъгливо.
И болно.
Смразява ме пек!
А няма как.
Люшка съдбата!
Във бездна се лутам.
Осъмвам - Човек.
Крайъгълен камък - Душата.
© Донка Василева All rights reserved.
