Превърнал си се в третия ми крак,
без който не понечих красотата
да зърна през сърцето си. Да отлетя
далеч до острова на свободата.
Да се разходя по красивия му бряг.
Сантиментално да ти пратя раковини
по пощата във най-канеления сняг.
Безследно да изчезна за години.
Да скитам, за да търся любовта,
но не такава проста, а различна.
Да галя смачканите ти писма
и да ги пускам като тъжни птички.
Да мога да си позволя да съм ти трън
в очите, гладно жалещи за рози.
Завинаги да си остана само сън,
а ти – вовек да бъдеш този -
превърналия се във трети крак.
Без който просто няма да успея
да покоря Света. Да се завърна пак
и бездиханната ти вярност да възпея.
© Димитрия Чакова Всички права запазени