8.07.2008 г., 22:35

Кралица

2.9K 0 6

И ето, пред света застава отново Тя,

нима изненада е това?!

"Снежна кралица без съмнение!" - всички изпадат в удивление.

Смразяващ поглед...

никаква искра.

Каменно лице - от усмивка ни следа.

Студът като нейна сянка пълзи,

следва я неуморно

и не позволява на никой да я доближи.

Безчувствена, студена - на Зимата дете.

Да изпита чувства?

Това е нещо непонятно за нейното сърце!

Ухае на отдавна изплакани сълзи...

Зимата трайно се е настанила в душата й.

По улиците минава...

а жадно вперени очи заглеждат я,

мечтаейки да превземат сърцето й.

Всеки вижда тяло,

обвивка, напомняща жена...

Никой не вниква, за да види какво се крие зад тази "стена"!

Осъзнава каква е...

в какво се е превърнала сега...

мъртво видение - на границата между два свята...

Между Зимата и Пролетта...

между Живота и Смъртта...

между Омразата и Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихотворениеПоздравявам те!Но дано не срещаш Снежната Кралица.
  • Изключително силно!!!
  • Много силни думи. Браво. Прекрасна поетеса си.
  • И колко много кралици с ледени сърца...които горят...Поздрави за невероятния стих, много, много ми хареса...
  • Със стихове едва ли можем да обхванем всяко чувство докрай , но ефекта от прочетеното си остава истински критерий за добре написан стих .Много вълнуващ и емоционален стих !Поздрави !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...