Красавецът и Зверилището
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата,
коварен корен му подложил крак
и в камък идрънчала му главата.
Рояк звезди... а после пълен мрак.
Освестил се след часове навярно
и гледал с ужас момъкът ни клет,
как някакво създание кошмарно
му сменяло компресите с оцет.
Зъби вампирски, с нокти закривени,
носът и давал явно ляв мигач.
Пет косъма на черепа слепени,
очите и като след боксов мач.
– Аз Бонка съм и тук съм господарка.на
Видях в паспорта ти, че си адаш.
Ще стане между двама ни заварка
и пътят ни ще бъде общ и наш.
Красавец си ми ти, любими Бончо.
Такъв предстявях си те аз наум.
И ще те хапна в миг като бонбонче,
че ряпа да яде Орландо Блум!
Повярвай ми, в преценките съм точна.
Родена съм за теб, а ти – за мен.
Но аз съм още чиста, непорочна.
Надявам се, да бъдеш джентълмен.
Внимателна била, грижовна, мила,
но Бончо слял се с белия чаршаф.
От влюбения поглед на Годзила
почувствал, че капанът ще е здрав.
След седмица навирил той перчема.
,,Магия има тук. Каква беля!
Красавица ще стане, ако взема,
да бъда с Бонка. Ще я разваля!"
На екс ударил няколко коняка,
а после с отработен маниер
придърпал Бонка. Духнал свещ и в мрака
в миг изплющял камшично жартиер.
Прекрасна утрин. Замъкът сияел.
Магия развалена като в сън.
Проникнал лъч в завивките играел
и птички чуруликали навън.
След дълга нощ и страстите горещи
очаквал Бончо превъзходен дар,
но с ужас гледал, в него как се блещи,
на Стивън Кинг големият кошмар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
)
