Красавица
Знаеш ли, иска ми се да целуна
тялото ти притаено, погледа ти в плен,
но знаеш ли - очите ти склопени
хвърлят нежност воална вътре в мен?
Аз надвиснал съм над теб,
кат гарван черен, момиче диво,
и с устни топли искам да докосна
лицето ти прекрасно, тъй красиво.
За мен ти си винаги свещена
и сякаш не мога тебе да обгърна -
снагата ти, прекършена, скършена,
снагата ти прекрасна да прегърна...
Защо си тъй сияйна и прекрасна,
та сякаш от среброто на Луната?
Защо светлината ти тъй страстна
озарява мрака, маха тъмнината?
Ех... тоя стих паяжина хвана...
Автори: *Dark_Gir* & LordofDreams (Петър Манев)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
