valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
17.12.2008 г., 8:18 ч.

Красавицата и звярът 

  Поезия
644 0 6
В мен се съживи отново звярът -
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък - с мощен взрив.

Чудовище за чудо и за приказ,
до пръсване издуло всички вени.
Гласът хрипти от злоба и сърдитост,
а гняв го боядисва до зелено.

Но ето, че и ужасът е кратък,
щом чувства има колкото карфица.
Страхът от звяра вече е с остатък,
открил бе той неземна хубавица.

Усмивката и секна всичко лошо -
и помисли, и визия, и сила...
Тя като спомен в него денонощно
невидимо усещане бе скрила.

В борбата за целувка звярът стене.
Две устни могат в принц да го превърнат.
Солените сълзи са му простени...
Таз случка в теб надеждата ми върна.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идва ли в сънищата тя,
    в мислите пресъства ли сега.
    Мислиш ли за нея
    или в забравата я остави ти
    Една целука щом ти подари
    в принц ще се превърнеш ти.
    Но принцесата коя лие кажи
  • Страхотно! Принцът да не се оставя, да се бори докрай!!!!!
  • Прекрасно... като приказка!
    Привет приятелю!
  • приказно...чудесен си, Вале...
  • Емоционално и много изразително описание на стремежът ни към любов.Всеки човек е по малко звяр понякога . Харесах, ще се отбия пак при теб
  • Браво, Вал!
Предложения
: ??:??