Красавицата и звярът
В мен се съживи отново звярът -
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък - с мощен взрив.
Чудовище за чудо и за приказ,
до пръсване издуло всички вени.
Гласът хрипти от злоба и сърдитост,
а гняв го боядисва до зелено.
Но ето, че и ужасът е кратък,
щом чувства има колкото карфица.
Страхът от звяра вече е с остатък,
открил бе той неземна хубавица.
Усмивката и секна всичко лошо -
и помисли, и визия, и сила...
Тя като спомен в него денонощно
невидимо усещане бе скрила.
В борбата за целувка звярът стене.
Две устни могат в принц да го превърнат.
Солените сълзи са му простени...
Таз случка в теб надеждата ми върна.
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък - с мощен взрив.
Чудовище за чудо и за приказ,
до пръсване издуло всички вени.
Гласът хрипти от злоба и сърдитост,
а гняв го боядисва до зелено.
Но ето, че и ужасът е кратък,
щом чувства има колкото карфица.
Страхът от звяра вече е с остатък,
открил бе той неземна хубавица.
Усмивката и секна всичко лошо -
и помисли, и визия, и сила...
Тя като спомен в него денонощно
невидимо усещане бе скрила.
В борбата за целувка звярът стене.
Две устни могат в принц да го превърнат.
Солените сълзи са му простени...
Таз случка в теб надеждата ми върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
