Последни я, красива е, нали?
Ангел слязъл от небесни висини,
орисал я – цял живот да бори всякакви беди.
Преди да тръгне, целунал я дори,
но ангелското му сърце не спряло да кърви.
Върнал се в небесни висини,
но вината продължила до него да лети.
Помислил си, как може нея да спаси,
когато той ориса я, с всякакви беди?
Изведнъж почувствал топлина,
и усетил Божията ръка,
чул гласа му, тъй звънлив:
"Тя може да се справи и сама,
нея я създадох напук на човешката тъга.
Докато се бори с всякакви беди,
тя гордо по земята ще върви.
Погледни я, красива е, нали?
От днес нататък, любов ще я наричаш ти.