Красива измислица
(с умишлено оплескан ритъм и всички възможни грешки и технически несръчности, за които се сетих;
ей така, за удоволствие и самочувствие само)
Провървя ми най-неочаквано,
макар мъгливо да е и кално днес:
разкривените улички се усмихват,
изненадани, че им правя чест.
И стопанките ми се радват:
с удвоен замах китени черги тупат.
Гостилничките гостолюбиво притихват
и ме канят на топла супа.
Добро е градчето, добре възпитано:
още мръсно и разкопано,
неудобството скрива, не пита ме
как така му гостувам с години рано?
Но когато, отдавна немлад,
пак намина неслучайно натука,
да се порадвам на обновения град –
на затворените му врати ще почукам.
Ще вървя по площади бляскави,
край горди здания и фонтани,
под които са погребани ласките.
Красотата посреща гости с мълчание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
