12.12.2010 г., 17:25 ч.

Красива съм, когато... 

  Поезия » Любовна
752 0 11

Красива съм, когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато
ме галят с обич твоите очи
тъй, както само самородно злато
недрата земни може да краси,
но ставам трескава и грозна,
отвърнеш ли от мен очи,
и питам себе си тревожна:
Къде ли сбърках днес? Уви,
и огънят пламтящ, красив и светъл
накрая става просто пепел.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??