Красива съм, когато...
Красива съм, когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато
ме галят с обич твоите очи
тъй, както само самородно злато
недрата земни може да краси,
но ставам трескава и грозна,
отвърнеш ли от мен очи,
и питам себе си тревожна:
Къде ли сбърках днес? Уви,
и огънят пламтящ, красив и светъл
накрая става просто пепел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
