Красива съм, когато ме обичаш,
когато приближаваш се до мен,
когато ме докосваш и събличаш.
Когато вечер е или пък ден.
Жена съм сто пъти по-млада,
когато ме обвиеш с трепет, с плам,
когато ме заливаш без пощада
със свойта страст без капка свян.
Събличай ме отново и отново,
докосвай мойта плът, изпепели
сърцето ми, ума ми и отново
ти тялото ми женско докосни.
Люби ме ти без страх и без умора,
накарай ме да плача, да крещя
загубена в мъжката ти воля
намерила се, нова съм, летя.
И пак ме карай да те пожелая.
И пак ме искай, пак ме докосни
отблъсквай ме, но нека да узная
какво е слабост, от какво боли.
Какво ще ме накара да треперя
и що е туй, което уж е грях,
а път показва ми към рая.
Събличай ме. Да те забравя не успях...
© Сиси Рад Всички права запазени