27.01.2007 г., 22:16

Красивата

951 0 1


                         Ти все се опитваше да бъдеш
                         силна,но винаги оставаше сама,
                         а бе толкова красива
                         и по-чиста от утринна роса!

                         И даряваше мир и топлина,
                         а сърцето ти плачеше жално,
                         но ти бе толкова красива-
                         дори и в свойта самота!

                         Очите ти винаги изпълнени
                         с нежност,изсушаваха мойте
                         сълзи,а ти бе толкова красива-
                         пеперуда разперила криле!
                          
                        И времето с теб летеше бързо,
                        и нямаше тревога,нито страх,
                        но ти си тръгна най-касива,а
                        с теб си трагнаха и моите
                                красиви дни!!! 



                                                             На една жена,която виждаше красотата в 
                                                                              грозния ни свят!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво на нея!
    По-точно поклон!
    Малко са хората като нея....
    За съжаление е така!
    Поздрав 6 и

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...