Ти все се опитваше да бъдеш
                         силна,но винаги оставаше сама,
                         а бе толкова красива
                         и по-чиста от утринна роса!

                         И даряваше мир и топлина,
                         а сърцето ти плачеше жално,
                         но ти бе толкова красива-
                         дори и в свойта самота!

                         Очите ти винаги изпълнени
                         с нежност,изсушаваха мойте
                         сълзи,а ти бе толкова красива-
                         пеперуда разперила криле!
                          
                        И времето с теб летеше бързо,
                        и нямаше тревога,нито страх,
                        но ти си тръгна най-касива,а
                        с теб си трагнаха и моите
                                красиви дни!!! 



                                                             На една жена,която виждаше красотата в 
                                                                              грозния ни свят!!