КРАСИВАТА ЛЪЖА
Защо ли не умея аз да съм неискрен,
а с честността си наранявам без да искам?
Дали не съм пък прокълнат да мисля гласно
или това е някаква шега ужасна?
Защо на правдата съм роб така покорен,
вместо да премълчавам истината грозна?
Защото може би съм бивал често лъган -
дали от корист или в порив целомъдрен.
Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам
каквото има - да ми кажат във очите.
Красивата лъжа е, казват, благородна...
но да живея с нея повече не мога.
© Ивайло Динков Всички права запазени