26.03.2008 г., 20:15

Красивата лъжа

1.3K 0 6

 

КРАСИВАТА ЛЪЖА 

 

Защо ли не умея аз да съм неискрен,

а с честността си наранявам без да искам?

Дали не съм пък прокълнат да мисля гласно

или това е някаква шега ужасна?

Защо на правдата съм роб така покорен,

вместо да премълчавам истината грозна?

 

Защото може би съм бивал често лъган -

дали от корист или в порив целомъдрен.

Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам

каквото има - да ми кажат във очите.

Красивата лъжа е, казват, благородна...

но да живея с нея повече не мога.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никоя лъжа не е благородна, достатъчно сме силни да живеем Истински
  • И хубаво облечена...дори и благородна...
    лъжата си е просто ...лъжа.
    Поздравявам те за този стих!
  • Мерси на всички за насърчителните коментари
    Рени, знаех си аз, че нещо му куца на тоя ред, затова ти благодаря, че ми обърна отново вниманието върху него. Веднага се поправям
  • Добреее! Поетичен порив, виждам...
  • И на мен много ми харесва, Ивайло.

    "Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам
    каквото има - да ми кажат във очите."

    Аплодирам за това.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....