26 mar 2008, 20:15

Красивата лъжа

  Poesía
1.3K 0 6

 

КРАСИВАТА ЛЪЖА 

 

Защо ли не умея аз да съм неискрен,

а с честността си наранявам без да искам?

Дали не съм пък прокълнат да мисля гласно

или това е някаква шега ужасна?

Защо на правдата съм роб така покорен,

вместо да премълчавам истината грозна?

 

Защото може би съм бивал често лъган -

дали от корист или в порив целомъдрен.

Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам

каквото има - да ми кажат във очите.

Красивата лъжа е, казват, благородна...

но да живея с нея повече не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никоя лъжа не е благородна, достатъчно сме силни да живеем Истински
  • И хубаво облечена...дори и благородна...
    лъжата си е просто ...лъжа.
    Поздравявам те за този стих!
  • Мерси на всички за насърчителните коментари
    Рени, знаех си аз, че нещо му куца на тоя ред, затова ти благодаря, че ми обърна отново вниманието върху него. Веднага се поправям
  • Добреее! Поетичен порив, виждам...
  • И на мен много ми харесва, Ивайло.

    "Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам
    каквото има - да ми кажат във очите."

    Аплодирам за това.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...