26 mar 2008, 20:15

Красивата лъжа 

  Poesía
1162 0 6

 

КРАСИВАТА ЛЪЖА 

 

Защо ли не умея аз да съм неискрен,

а с честността си наранявам без да искам?

Дали не съм пък прокълнат да мисля гласно

или това е някаква шега ужасна?

Защо на правдата съм роб така покорен,

вместо да премълчавам истината грозна?

 

Защото може би съм бивал често лъган -

дали от корист или в порив целомъдрен.

Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам

каквото има - да ми кажат във очите.

Красивата лъжа е, казват, благородна...

но да живея с нея повече не мога.

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никоя лъжа не е благородна, достатъчно сме силни да живеем Истински
  • И хубаво облечена...дори и благородна...
    лъжата си е просто ...лъжа.
    Поздравявам те за този стих!
  • Мерси на всички за насърчителните коментари
    Рени, знаех си аз, че нещо му куца на тоя ред, затова ти благодаря, че ми обърна отново вниманието върху него. Веднага се поправям
  • Добреее! Поетичен порив, виждам...
  • И на мен много ми харесва, Ивайло.

    "Затуй, навярно, и да страдам, предпочитам
    каквото има - да ми кажат във очите."

    Аплодирам за това.

  • Харесва ми...!
Propuestas
: ??:??