Красивата роза
КРАСИВАТА РОЗА
Откъсната роза, умираща в рая
на моя букет от цветни трупове,
поставен във стъклена ваза - ковчег.
Ако е тихо - чуват се стонове.
Красивата роза от болка реве
и капят сълзи от листата ù:
,,Защо ме убиваш? Не си ли човек?,,
,,Човек съм!,, - и скърших бодлите ù.
Красивата роза от болка извика
и падна листо от главата ù:
,,Боли ме, човеко... Не виждаш ли?!,,
,,Виждам.,, - подрязах със ножа стеблото ù.
Красивата роза вдигна глава,
разтвори листата - червените:
,,Защо ме измъчваш? Нали си човек?,,
,,Човек съм. Такива сме хората.,,
Красивата роза тъжно въздъхна,
приела съдбата си - своята:
,,Кажи ми тогава... Защо ни отглеждате,
като такива сте хората?,,
---------------------------------
Красивата роза умря във ръцете ми...
аз дълго я гледах готов
почти да заплача... И как да ù кажа,
че значи за мене любов?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
Ревът на розата не е плач нито защита, а болка. Силна болка, която не е само физическа, а най-вече душевна. Болка от предателството на този, който до скоро я е поливал и любувал докато расте.Ревът в случая е това. Болка във всички измерения.
