Красивата роза
КРАСИВАТА РОЗА
Откъсната роза, умираща в рая
на моя букет от цветни трупове,
поставен във стъклена ваза - ковчег.
Ако е тихо - чуват се стонове.
Красивата роза от болка реве
и капят сълзи от листата ù:
,,Защо ме убиваш? Не си ли човек?,,
,,Човек съм!,, - и скърших бодлите ù.
Красивата роза от болка извика
и падна листо от главата ù:
,,Боли ме, човеко... Не виждаш ли?!,,
,,Виждам.,, - подрязах със ножа стеблото ù.
Красивата роза вдигна глава,
разтвори листата - червените:
,,Защо ме измъчваш? Нали си човек?,,
,,Човек съм. Такива сме хората.,,
Красивата роза тъжно въздъхна,
приела съдбата си - своята:
,,Кажи ми тогава... Защо ни отглеждате,
като такива сте хората?,,
---------------------------------
Красивата роза умря във ръцете ми...
аз дълго я гледах готов
почти да заплача... И как да ù кажа,
че значи за мене любов?!
© Емил Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря момичета за коментарите.Така съм усетил емоцията, така съм я пресъздал.
Ревът на розата не е плач нито защита, а болка. Силна болка, която не е само физическа, а най-вече душевна. Болка от предателството на този, който до скоро я е поливал и любувал докато расте.Ревът в случая е това. Болка във всички измерения. -
Andromaha (Белла ), може би розата е силна като лъв, и в случая ревът няма връзка със сълзите, а е самостойно явление - тя задава нападателни въпроси, лъвска самозащита, а сълзите са отпадъчен продукт на болката. Но авторът да каже
-
„И как да ù кажа,
че значи за мене любов?!“
Заговори на нейния език -
Емо, много си романтичен в този стих!Не, че не си по природа, но в последно време беше я затрил някъде/романтиката, де/!Поздрав!
-
За съжаление, такива сме хората! Причиняване болка, дори и на хората, които обичаме! Харесах стихът ти Емо! Поздравления и хубава вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Често любовта е такава - само наранява.
Хубаво стихотворение, Емо.