Вземи в шепи тишината,

                                        вземи я, после целуни луната.

                                        Погали небето с цветчета рози

                                         и раздай света, реален... без пози.

                                        Докосни слънцето, когато е изгряло,

                                         докосни земята, когато е заспала.

                                         Полети нагоре по стълбите на вълната

                                         и се отдай на спомени, легнал на земята.

                                        Помниш ли мечтата ни, когато

                                        тичахме боси по тревата?

                                        Как вееше вятърът косите ни

                                        и чуваше се само тишината?

                                        Бяхме заедно в една мечта желана,

                                         мечта от любов, от съдбата начертана.

                                         Вървяхме по полето с дивите цветя

                                          и от устните ни струеше диво песента.

                                         Почакай! Заслушай се в тишината,

                                          погали с ръка нежно луната.

                                         И когато видиш в небето звезда,

                                          нека бъде символ на любовта.