Красиво е,
цвете да докоснеш
листенцата да трепнат
от дъха горещ
с пламтящи устни
обич да догониш
вярата да видиш
във горяща свещ.
В ден дъждовен
цветовете на дъгата
молещи небе
за ярка синева
лунната пътека
на морето
играта на делфини
пенеща следа.
Красиво е,
когато стигнеш връх
с ръка докоснеш
покрив на Земята
в дълбините стигнеш пръв
и видиш изворът
клокочещ на водата.
Но трябват ни
очите на щастливец
душа свободна
със крила
а не поредният
страхливец
дошъл да купи
Красота!
Декември,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени