29.10.2007 г., 11:00

Красотата

1.1K 0 4
                                  Ода за Красотата
Не искам да забравям всеки стрък от нежните бразди на очите ти,
всяка малака болка, забравена сред тях, изгубена във времето,
и сълзите, чакащи нечия усмивка да ги призове.
Веднъж изгубих се сам-самичък в тяхната тайнествена прегръдка -
тъй мрачно бе там, не спирах да се взирам в краосата на този свят
прекрасен, чувставах се като сред поле от изгубени звезди.
Не искам да забравям полъха на въздишките безмълвни
в безкрая отправени, със мисия,  да прославят красотата на
душевния трепет, коронясан за господар на сърцето.
Не искам да забравям греховното си възхищение
пред онези вихри необоздаеми, дръзнали да се изправят срещу света,
в битка епична за чест на дамата на тяхното сърце,
оназ принцеса, дето хората наричат я "страст прекрасна".
Туй не искам да забравя, защото в противен случай,
осъждам се на безпосочно странстване в предверите на живота. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...