Красотата убива
Красотата убива,
като студът в пролетен ден.
Затуй от гняв изцеди ме,
отхвърли обичта ми, отрасла във плен.
И човека в мене не гледай!
Нито лицето, пропито с съблазън.
Аз не струвам. Отивай!
Някъде, де от боговете няма проказа...
И мълчи ме. Аз съм оная без име.
Красотата убива, помни!
И залезът даже отмина.
Истинските умеят да обичат в ранни зори!
Престъпна същност е в мене!
Твърдо Земята ми връща...
И Бога - създател без време,
клетвите за мене обръща!
И Дяволът ми разказа сказание,
че красотата човешка не струва.
След мене Земята хвърля монета
и пълна минута от времето плува...
И жената с нея преплува,
додето брегът я достигне,
или сама се хвърли в разпятие,
а часът в секунда премина...
(Клетва давам за минута познание!)
Красотата на убийци ме даде
и убийцата в мене роди...
Прости ми, че всичко им дадох
и крадях от грешните своите тъги...
И сега плащам им всичко с данък,
по-кървав от първородния грях.
(Жалко е да взимаш трохи от личния залък
и от Бога да бягаш, обсебен от чуждия страх...)
Красотата убийци създава
и моли в немилост за божия зов...
Красотата убива, без да пострада
и ражда от зората женската мощ!
като студът в пролетен ден.
Затуй от гняв изцеди ме,
отхвърли обичта ми, отрасла във плен.
И човека в мене не гледай!
Нито лицето, пропито с съблазън.
Аз не струвам. Отивай!
Някъде, де от боговете няма проказа...
И мълчи ме. Аз съм оная без име.
Красотата убива, помни!
И залезът даже отмина.
Истинските умеят да обичат в ранни зори!
Престъпна същност е в мене!
Твърдо Земята ми връща...
И Бога - създател без време,
клетвите за мене обръща!
И Дяволът ми разказа сказание,
че красотата човешка не струва.
След мене Земята хвърля монета
и пълна минута от времето плува...
И жената с нея преплува,
додето брегът я достигне,
или сама се хвърли в разпятие,
а часът в секунда премина...
(Клетва давам за минута познание!)
Красотата на убийци ме даде
и убийцата в мене роди...
Прости ми, че всичко им дадох
и крадях от грешните своите тъги...
И сега плащам им всичко с данък,
по-кървав от първородния грях.
(Жалко е да взимаш трохи от личния залък
и от Бога да бягаш, обсебен от чуждия страх...)
Красотата убийци създава
и моли в немилост за божия зов...
Красотата убива, без да пострада
и ражда от зората женската мощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
