Красотата убива,
като студът в пролетен ден.
Затуй от гняв изцеди ме,
отхвърли обичта ми, отрасла във плен.
И човека в мене не гледай!
Нито лицето, пропито с съблазън.
Аз не струвам. Отивай!
Някъде, де от боговете няма проказа...
И мълчи ме. Аз съм оная без име.
Красотата убива, помни!
И залезът даже отмина.
Истинските умеят да обичат в ранни зори! ...