Кратерна празнота
Като кратер зейва празнотата,
в момента щом затвори се вратата.
Луда мисъл се препъна
в очакването за дадената дума.
Километри, разделиха ни отново
ще ни свързва телефонно слово.
Времето ще мери броения ни ден
всеки час за теб съм притеснен.
Вратата ни отворена стои
и всяка вест ще бъде мост.
Това недей забравя ти,
ще надвием мизерия и всяка злост.
Само със силната любов
кратера в къртичина ще стане.
За теб отдавна съм готов
щастлива ще се върнеш със имане!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
Удоволствие бе за мен
Не съм поет, но мисля си, че така би било по-звучно като куплет:
"Като кратер зейва празнотата,
в момента щом затвори се вратата.
Луда мисъл се препъна
в очакване за дадената дума."