Сънищата ми сънуват твоите!
Обаче много будно ги сънуват!
И  ги живеят като някак собствени.
И ги умират като някак чужди.

В черупчестата им обвивка е затворена,
една любов, пречупена на две.
Ако остане там - ще оживее.
Ако я пропука - ще умре.

Но умирането и живеенето са понятия,
концентрирали във себе си обикновеност.
Благословени с мощното проклятие,
на болезнено призвание за тленност.

А нашата любов е кратка вечност,
необитаваща пространствата отвън.
Умираща, когато се разкрие!
Векуваща, когато е насън!

И нека все насън да си остане,
за да не се изгуби в делника суров.
Реалността създава чувство за граничност.
А тогава любовта не е любов.