Краткословно

6.08.2020 г., 15:05 ч.

Поезия » Философска

568 0 0

С пепел от души човешки,
посипана е нашата земя.
Странни сенки се прокрадват -
сред безкрайна пустота.

Мощен порив от звезда в небето,
тласна пъстра пъстрота.
И прикани сенчестите хора,
да забравят за нощта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.