18.10.2008 г., 13:07 ч.

Краят на филма 

  Поезия » Любовна
1180 0 6




Секунда дели ме да тръгна нататък.
В момента повратен ще тръгна без свян.
С един-единствен видим недостатък -
само "малко" изглеждам... на доста пиян.
Защо така сте се усамотили,
заели масата дискретна?
От мен ли нещо сте се скрили?
... Такова шоу ще ви спретна...
Ти ли си това, че недовиждам?!
А този, няма да го коментирам.
Разглеждам ви - не ви завиждам!
Не се сърди, че се шокирам.
Дали да дойда? Ще си го спестя!
Дали в момента мразя те? Едва ли!
Мразя лицето ти, облякло вина...
а също и ръката, която го гали.
Поглеждаш ме с чифт просълзени очи.
Желаеш да скриеш сълзите с цигара.
Не отричам, че това ме впечатли,
но не на всичко хващам вяра.
Герой във филма да съм, нямам воля,
щом губещият ще съм аз.
За друг свободна ще е тази роля,
когато доизпушиш този фас.

© Миа Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??