Краят настъпва

4.05.2006 г., 0:56 ч.

Поезия

710 0 4

Краят настъпва

Луната огряваше нежно косите
на две изоставени вече души,
без капка надежда и с сълзи в очите,
съдбата я нямаше вече дори.

И бягаше вече от тях красотата,
отровена беше от болка и страх.
Наранена отдавна беше душата,
потънала в кал, мръсотия и прах.

Нямаше вече нежност и думи,
нямаше даже добро или зло.
Не се чуваха песни и струни,
всичко за тях беше черно петно.

Усещаха бавно, че краят настъпва -
душите спокойно изчезват в нощта,
не бе останало нищо и вместо "сбогом",
за последно забиха спринцовки в плътта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

knqza (Даниел Стоянов)

2006-05-04T21:28:57+03:00

Ели, стихчето ти е много хубаво, а края направо ме довърши.Браво и ти пожелавам успех от тук на татък.
Sladka_t (Калпазанче)

2006-05-04T19:57:09+03:00

Много силен край ...поздравления за хубавия стих!
mimeto-iv (Мими Иванова)

2006-05-04T09:30:09+03:00

Много силно...Браво!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-05-04T09:16:40+03:00

Много силно!" не бе останало нищо и вместо "сбогом",
за последно забиха спринцовки в плътта."
Много ми хареса лекотата с която се чете този иначе силен и тежък стих!
Браво!