Краят настъпва
Краят настъпва
Луната огряваше нежно косите
на две изоставени вече души,
без капка надежда и с сълзи в очите,
съдбата я нямаше вече дори.
И бягаше вече от тях красотата,
отровена беше от болка и страх.
Наранена отдавна беше душата,
потънала в кал, мръсотия и прах.
Нямаше вече нежност и думи,
нямаше даже добро или зло.
Не се чуваха песни и струни,
всичко за тях беше черно петно.
Усещаха бавно, че краят настъпва -
душите спокойно изчезват в нощта,
не бе останало нищо и вместо "сбогом",
за последно забиха спринцовки в плътта.
© Ели Златанова All rights reserved.
