Крехка вечност

Поезия » Философска

1.1K 0 9

КРЕХКА ВЕЧНОСТ

На жена ми

Сами ще чоплим вече свойта участ...

Трохите тъжно масата преглъща...

Притоплените спомени ще учат

на самота опразнената къща...

Децата наши пътя си поеха,

а срещите ни с тях са преброени...

И свидна ни е всяка тяхна дреха,

играчките им, в шкафа подредени...

Ще се завръщат, както всяка пролет

тук птиците долитат, пристрастени

към родното гнездо. А наш'та роля

е да посрещнем късните промени...

Че Времето застоя не прощава –

ехти камбанен звън за алилуя...

И, щом за нас удари час, тогава,

небесните си грижи ще обуем...

... Но блика радост в детската ни стая! -

Там наш'то внуче утешава мечо...

Разнежени, със теб ще разпознаем

в наивността му свойта крехка вечност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Феникс! Светлина и топлина в душата!

2009-11-24T08:53:04+02:00
feniks67 (Феникс)

Много хубав стих!

2009-11-20T18:09:58+02:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви, Нежна Струна, Таня, Дочке и Викторе! Така е, Викторе, дори и молбите не помагат. Важното е вътрешно да не остаряваме и да приемаме философски промените!

2009-11-20T17:18:17+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Омайно! И... малко тъжно. Но, неминуемо.
Поздрав!!!
----------------------------
И аз съм се изкушил веднъж от подобна тема.
Влез в профила ми и кликни върху заглавието "Не остарявай, моя любов". Ще се радвам да узная мнението ти.

2009-11-20T00:53:51+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Че Времето застоя не прощава –"

Измисля нови гатанки и ребуси.
И знам че подир нас ще ги решават,
които носят част от нас във себе си

2009-11-20T00:28:07+02:00