19.11.2009 г., 17:01 ч.

Крехка вечност 

  Поезия » Философска
803 0 9

КРЕХКА ВЕЧНОСТ

 

                                       На жена ми

 

Сами ще чоплим вече свойта участ...

Трохите тъжно масата преглъща...

Притоплените спомени ще учат

на самота опразнената къща...

 

Децата наши пътя си поеха,

а срещите ни с тях са преброени...

И свидна ни е всяка тяхна дреха,

играчките им, в шкафа подредени...

 

Ще се завръщат, както всяка пролет

тук птиците долитат, пристрастени

към родното гнездо. А наш'та роля

е да посрещнем късните промени...

 

Че Времето застоя не прощава –

ехти камбанен звън за алилуя...

И, щом за нас удари час, тогава,

небесните си грижи ще обуем...

 

... Но блика радост в детската ни стая! -

Там наш'то внуче утешава мечо...

Разнежени, със теб ще разпознаем

в наивността му свойта крехка вечност...

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Феникс! Светлина и топлина в душата!
  • Много хубав стих!
  • Благодаря ви, Нежна Струна, Таня, Дочке и Викторе! Така е, Викторе, дори и молбите не помагат. Важното е вътрешно да не остаряваме и да приемаме философски промените!
  • Омайно! И... малко тъжно. Но, неминуемо.
    Поздрав!!!
    ----------------------------
    И аз съм се изкушил веднъж от подобна тема.
    Влез в профила ми и кликни върху заглавието "Не остарявай, моя любов". Ще се радвам да узная мнението ти.
  • "Че Времето застоя не прощава –"

    Измисля нови гатанки и ребуси.
    И знам че подир нас ще ги решават,
    които носят част от нас във себе си
  • И аз благодаря!
  • Благодаря ви за съпричастността, Дора, Райчо и Ангеле! Приятна вечер!Ударете по едно за крехката вечност! Наздраве!
  • Здравей Ванилине! Твойта крехка вечност влезе и в моя живот. Разбирам те, радвам ти се и желая благодат!
  • ... благодаря!
Предложения
: ??:??