Крен
Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки
разиграхме дяволчета скрити в душите наши.
А наклона води ни по склона пак надолу и надолу
и отново ще ни пуска от високо-страшен ще е скока!
Поглед сякаш раздвоен, от висини е замъглен
в очакване на полет с крен-крен неизбежен.
Там, сами пред бездната продънила небето
се чува глас надежда-някак пак спасението е лесно:
ДУХА НЕ СЕ СТРАХУВА, ОТ СТРАХОВЕТЕ НИ ЧОВЕШКИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Тихомиров Всички права запазени
