дух (Найден Тихомиров)
26 36
14.01.2024 г., 13:27 ч.

Крен 

  Поезия
636 1 2

Пред поредната спирала на отминалото време

ще пътуваме,  товари взели, безвремие, неверие.

Всеки в нас поема една последна глътка въздух

с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!

 

С игривите закачки, на танцуващите крачки

разиграхме дяволчета скрити в душите наши.

А наклона води  ни по склона пак надолу и надолу 

и отново ще ни пуска от високо-страшен ще е скока!

 

Поглед сякаш  раздвоен, от висини е замъглен

в очакване на полет с крен-крен неизбежен.

Там, сами пред бездната продънила небето

се чува глас надежда-някак пак спасението е лесно:

ДУХА НЕ СЕ СТРАХУВА, ОТ СТРАХОВЕТЕ НИ ЧОВЕШКИ!

© Найден Тихомиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Във всеки от нас се крие една миличка мистика, тя ни пази вътрешния ни свят, нашият си😊😊😊
  • Интересно написано. Лъха лека мистерия. Хареса ми
Предложения
: ??:??