Крен

14 янв. 2024 г., 13:27

Поэзия

639 1 2

Пред поредната спирала на отминалото време

ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.

Всеки в нас поема една последна глътка въздух

с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!

С игривите закачки, на танцуващите крачки

разиграхме дяволчета скрити в душите наши.

А наклона води ни по склона пак надолу и надолу

и отново ще ни пуска от високо-страшен ще е скока!

Поглед сякаш раздвоен, от висини е замъглен

в очакване на полет с крен-крен неизбежен.

Там, сами пред бездната продънила небето

се чува глас надежда-някак пак спасението е лесно:

ДУХА НЕ СЕ СТРАХУВА, ОТ СТРАХОВЕТЕ НИ ЧОВЕШКИ!

дух (Найден Тихомиров)

2024-01-15T09:57:31+02:00

Благодаря! Във всеки от нас се крие една миличка мистика, тя ни пази вътрешния ни свят, нашият си😊😊😊
Петя_Ап

2024-01-14T21:49:59+02:00

Интересно написано. Лъха лека мистерия. Хареса ми