10.07.2011 г., 12:52

Крепост Кракра

613 0 0

Страх безбожен расте в душата на тълпата.
Крепост горда, величествена, свята
свидетел е, уви, на безчестие зловещо.
Някога била е средище на велики битки,
гробница на славни войни.
Главата си не кланя още
под пасмината долна.
Издържала през векове и бури,
за да бъде опустошавана
от собствените войни,
забравили са те честта си славна,
поробени са в тъмна яма,
но не от ятагана,
а от приказка коварна
за небеса далечни
и облаците вечни.
Камъните си мълчат,
кучища ги препикават,
под тонове боклуци
отново закопават.
За това ли Кракра славно падна?
Градът му в боклуците да тъне,
в боклучарник да пребъде.
Пияни типове да се въргалят
там, където меч вековен с кръв е багрил!
Крепостта, с ужас тя ни гледа,
пита се тоз враг отде долита.
Историята славна от наркотици бива заменена,
а за домовете на герои място няма
в сърцата на поробените троли.
И така тя пуста стене
в покой, но не съвсем.
Концерт пореден приближава,
враг дрогиран главата си надига,
на цели полкове приижда
и мъртвите пробужда за поредната война,
но за жалост
врагът са собствените ù деца!
Безчестие и забрава ги зове
и като разрушителна вълна
върху славни кули отровата си бълват
и на мършата налитат!

30/06/11
крепост Кракра - джулай морнинг

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...