Крием се...
Крием се от себе си -
мигове, дни, години...
Целуват ни истини
най-неочаквано
по косите на вярата,
по очите на желанието,
по устните на тъгата.
Колко често
не ги целуваме,
вкопчени в пипалата на лъжата,
която е по-близка до нас от сянката
и не може без нас,
но ние можем без нея.
Крием се от себе си,
следвайки себе си -
години, дни, мигове...
Един миг само е достатъчен
да се открием завинаги,
ако сме с някой искащ ни силно,
но не за себе си,
а за да открие себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
