Jul 11, 2013, 9:53 PM

Крием се...

  Poetry
823 0 8

Крием се от себе си -

мигове, дни, години...

Целуват ни истини

най-неочаквано

по косите на вярата,

по очите на желанието,

по устните на тъгата.

Колко често

не ги целуваме,

вкопчени в пипалата на лъжата,

която е по-близка до нас от сянката

и не може без нас,

но ние можем без нея.

Крием се от себе си,

следвайки себе си -

години, дни, мигове...

Един миг само е достатъчен

да се открием завинаги,

ако сме с някой искащ ни силно,

но не за себе си,

а за да открие себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...