Веднъж вървях си към пазара
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше
Главата много ме болеше
Затова реших, че ще ме отмине
И покрай мене просто ще премине.
Но не ме отмина тази умна фраза
Закучи се, загнезди се като зараза
В моята глава с мисли, не толкоз умни
Но винаги готова за дела безумни.
Помота се, поогледа се горката
Търсеше да срещне нещо из главата
А там са само мисли за животи
Ядене, пиене и разни идиоти.
Нямаме допирни точки - каза без омраза
Моята единствена крилата фраза
Затова без дори да се сбогува много
Излетя към някой друг с друго лого.
© Hristo Hristov Всички права запазени