Криле
Пред погледа ми сънен над комини
във утрото съзирам как греха
се стеле надалече от незрими
разпалени огнища на града.
На глътчици отпивам от кафето
горчилката на миналите дни.
Те лягат като пръснати конфети
в килима на житейските съдби.
А сянката на гълъбово ято
отсреща се продънва в керемидите.
Ще кацнат те в балкона ми, когато
трохи положа в шепите на мидите.
От полъха им в утрините божи
глухарчетата литват над града
и сребърни ресните ще положат
забвение над страсти и вражда.
Криле, криле... Щом морни се отпуснат
пред тъмните гори на моя бяг,
то будната ми мисъл златоуста
отново ще раздвижи мощен мах.
И тя ще ме изстреля във простора
възсинкав подир ятото на птиците
в страната на усмихнатите хора
и лястовици - белите - по жиците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
