Пред погледа ми сънен над комини
във утрото съзирам как греха
се стеле надалече от незрими
разпалени огнища на града.
На глътчици отпивам от кафето
горчилката на миналите дни.
Те лягат като пръснати конфети
в килима на житейските съдби.
А сянката на гълъбово ято
отсреща се продънва в керемидите.
Ще кацнат те в балкона ми, когато
трохи положа в шепите на мидите. ...