Криле, уморени криле
Събудих се...
в един прекрасен ден,
с пораснали криле.
Криле красиви
криле...
които дава само
любовта!
Понесоха ме те в безкрая,
летях на тях...
без време и посока
защото времето бе вечността
а посоката... не зная!
Вълшебен ден, вълшебен миг
който всеки влюбен заслужава!
Летях, летях и искам още
да летя...
дано летя, дано успея
дано ми позволи съдбата
защото тя жестока е
и нявга мачка ни душата!
Но каквото и да е решила
аз знам... че... ми...
че ми даде тя криле!
Криле на Любовта!!!
А дори и уморени...
Но няма да се дам
ще се боря със съдбата
ще се боря...
за таз любов
защото е голяма!!!
А крилете няма да си дам
и съдбата няма да
ми ги отнеме!!!
Това е което исках аз да кажа
за връзката между
любовта, съдбата и крилата!
И в края на всички
влюбени ще кажа
и ще ги врека...
Не губете вашите криле!!!
Криле на Любовта...
а дори и уморени !!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Николов Всички права запазени
