Събудих се...

в един прекрасен ден,

с пораснали криле.

Криле красиви

криле...

които дава само

любовта!

Понесоха ме те в безкрая,

летях на тях...

без време и посока

защото времето бе вечността 

а посоката... не зная!

Вълшебен ден, вълшебен миг

който всеки влюбен заслужава!

Летях, летях и искам още

да летя...

дано летя, дано успея

дано ми позволи съдбата

защото тя жестока е

и нявга мачка ни душата!

Но каквото и да е решила

аз знам... че... ми...

че ми даде тя криле!

Криле на Любовта!!!

А дори и уморени...

Но няма да се дам

ще се боря със съдбата

ще се боря...

за таз любов

защото е голяма!!!

А крилете няма да си дам

и съдбата няма да

ми ги отнеме!!!

Това е което исках аз да кажа

за връзката между

любовта, съдбата и крилата!

И в края на всички

влюбени ще кажа

и ще ги врека...

Не губете вашите криле!!!

Криле на Любовта...

а дори и уморени !!!