Кристален ден
832
0
1
Кристален ден отмива без остатък
на луда нощ безбрежна синева.
Бушува тихо в моя малък безпорядък
прекрасен дъжд от капчици вода.
И в ъгъла се скрило стръкче екот
от тъмната и бясна нощ.
Денят остава ням, без шепот,
тъй победен от слепия разкош.
Чуй тишината, тъй смирена,
ни сянка, нито повей - звук.
А нощта във мен е неосъмваща Вселена,
денят не съществува, както няма Юг...
И бягам боса, търся, боря се и влача,
накуп събрани всички нощни дни.
Пропадам, ставам, качвам се, не плача,
пресъхнаха последните мечти...
на луда нощ безбрежна синева.
Бушува тихо в моя малък безпорядък
прекрасен дъжд от капчици вода.
И в ъгъла се скрило стръкче екот
от тъмната и бясна нощ.
Денят остава ням, без шепот,
тъй победен от слепия разкош.
Чуй тишината, тъй смирена,
ни сянка, нито повей - звук.
А нощта във мен е неосъмваща Вселена,
денят не съществува, както няма Юг...
И бягам боса, търся, боря се и влача,
накуп събрани всички нощни дни.
Пропадам, ставам, качвам се, не плача,
пресъхнаха последните мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Корнелия Гинина Всички права запазени
